ВСИЧКО.

Страх ме е, че не съществуваш. Прекалена си, за да не е сън.

В коси си вплела най-тъжните усмивки;

А в устните, с които ме целуваш щастието;

От миглите ти лети бебешки смях;

А във веждите ти вали дъжд;

В очите ти се крият цветя от мечти;

А с ръцете си свириш на любов;

В гърдите ти е събрана яростта на вълка;

А с краката си ходиш по небе от блянове;

Гласът ти е избродиран от лястовици;

А със зъбите си разкъсваш разбитите сърца;

...

С пръсти парфюмираш ми душата.

A с изяществото си ме обричаш да съм вечно твоя. 

Музика, обичам те и не те сънувам.