tricky

Купувам си спомени на килограм, разменям ги за шепа сълзи.

Изброих гнева в страха на елените. 

Търся познати ноти, затварям очи.  Губя се в петолинието. 

А там лежи труп на изхабени души. 

Вдъхвам си живот с всеки изминал тон:  по-нова, по-добра. 

Чакам. Не се отказвам. 

Отвращавам се от думи, но имам само тях. 

Но имаш само тях и не ти отиват. 

Времето ме преследва показва се от ъгъла. 

Предупреждава ме, че няма смисъл да бягам. 

Искам да изчезна във втората пресечка, 

във втория дубъл, втория куплет. 

Искам да изчезна във втория шанс, ще ми го дадеш ли?

empty

Празни са ти думите, обещанията, усилията, мислите, мечтите и най вече празни са ти очите. Сам си изтрил всеки един цвят, следите от гумичката личат. Остави себе си в дъното на раклата и там забрави кой си. Скиташ се изгубен и как личи нещастието ти. Спъваш се в камъни, а строиш замъци. Скоро кралете се прибират и ти не ще си вече господар. За душа оставил си Сахара, а очите ти са локви. Бих протегнала ръка, но разрухата ти ми е безразлична. Тъгата започва те задушава. Давиш се в собствените си съжаления, а дивана събрал е вече прах. Изпито е виното, изпушени са цигарите, нарисувани са картините, парфюма изветря. Заливам те с бензин, паля кибритената клечка. Празно, отломки от някогашен човек висят по стените. Празна, безцелна, изпита, сдъвкана сянката ти обикаля улици от смях.

Празно. Празно.
В теб няма нищо.