езеро

Обичам да гледам езерото. Виждал ли си как слънцето си взима баня? Луната слиза тук на плаж. Звездите се пекат без горнище и строят замъци от пясък. Лилиите във водата украсяваха сватбата на залеза и изгрева. Венча ги вечността.
Езеро съм аз. Усмивката ти - слънце. Докосването ти е луна, а звездите са близки като мечти. Лилии са ръцете ти, а залеза любов. Изгревът - надежда.
Утро е, а те чувствам като нощ.
Гласът ти е светулки, води ме. Пътят ми е непознат. Губя се в главата ти, търся си местенце. Да поседна, да хапна, да гледам телевизия, да се гримирам. Да остана.
Завинаги.

tricky

Купувам си спомени на килограм, разменям ги за шепа сълзи.

Изброих гнева в страха на елените. 

Търся познати ноти, затварям очи.  Губя се в петолинието. 

А там лежи труп на изхабени души. 

Вдъхвам си живот с всеки изминал тон:  по-нова, по-добра. 

Чакам. Не се отказвам. 

Отвращавам се от думи, но имам само тях. 

Но имаш само тях и не ти отиват. 

Времето ме преследва показва се от ъгъла. 

Предупреждава ме, че няма смисъл да бягам. 

Искам да изчезна във втората пресечка, 

във втория дубъл, втория куплет. 

Искам да изчезна във втория шанс, ще ми го дадеш ли?

empty

Празни са ти думите, обещанията, усилията, мислите, мечтите и най вече празни са ти очите. Сам си изтрил всеки един цвят, следите от гумичката личат. Остави себе си в дъното на раклата и там забрави кой си. Скиташ се изгубен и как личи нещастието ти. Спъваш се в камъни, а строиш замъци. Скоро кралете се прибират и ти не ще си вече господар. За душа оставил си Сахара, а очите ти са локви. Бих протегнала ръка, но разрухата ти ми е безразлична. Тъгата започва те задушава. Давиш се в собствените си съжаления, а дивана събрал е вече прах. Изпито е виното, изпушени са цигарите, нарисувани са картините, парфюма изветря. Заливам те с бензин, паля кибритената клечка. Празно, отломки от някогашен човек висят по стените. Празна, безцелна, изпита, сдъвкана сянката ти обикаля улици от смях.

Празно. Празно.
В теб няма нищо.

beauty.

Красиво е, когато реалността граничи с илюзия.

Красиво е, когато целуваш върха на пръстите ми.

Красиво е, когато се губя в прегръдките ти.

Красиво е, когато галя кожата ти.

Красиво е, когато си в мен.

Красиво е, когато луната очертава очите ти.

Красиво е, когато държиш лицето ми в ръце.

Красиво е, когато се взираме един в друг и времето спира.

Красиво е, когато се влюбих от първата целувка.

Красиво е, когато всичко това не е сън.

Красиво е, когато сме ти и аз.

ВСИЧКО.

Страх ме е, че не съществуваш. Прекалена си, за да не е сън.

В коси си вплела най-тъжните усмивки;

А в устните, с които ме целуваш щастието;

От миглите ти лети бебешки смях;

А във веждите ти вали дъжд;

В очите ти се крият цветя от мечти;

А с ръцете си свириш на любов;

В гърдите ти е събрана яростта на вълка;

А с краката си ходиш по небе от блянове;

Гласът ти е избродиран от лястовици;

А със зъбите си разкъсваш разбитите сърца;

...

С пръсти парфюмираш ми душата.

A с изяществото си ме обричаш да съм вечно твоя. 

Музика, обичам те и не те сънувам. 

Ако можех...

Ако можех да съм нота, би ли ме изсвирил?
Ако можех да съм риза, би ли ме облякъл?
Ако можех да съм глина, би ли ме превърнал в скулптура?
Ако можех да съм филм, би ли ме гледал?
Ако можех да съм сок, би ли ме изпил?
Ако можех да съм пиеса, би ли ме играл?
Ако можех да съм въздух, би ли ме дишал?
Ако можех да съм цвете, би ли ме откъснал?
Ако можех да съм килим, би ли стъпил?
Ако можех да съм писмо, би ли ме прочел?
Ако можех да съм сън, би ли ме сънувал?
Ако можех да съм огледало, би ли се огледал?
Ако можех да съм колело, би ли ме карал?
Ако можех да съм...

Но не съм. В любов превърнах се, би ли ме обичал?

- Не.

следобед

9821, 9822, 9823... Броях песъчинки цял ден. Изливах в ръцете си цели светове от пясък. Извърнах поглед към небето, а там ме чакаше залеза. Облаците се целуваха със слънцето. Седяха като палачинки в огромна чиния от небе, а светлината ги поливаше с мед. Вълните си играеха на прескочи кобила, а рибите на криеница. В мен напираше потоп от сълзи. Чувствах се безсилна пред вечността на спомените, пред силата на природата и безличието на човешкия живот. Утре всичко това ще е отново тук и с величието на красотата си ще залее нечии други очи. Плача, Чики, защото, искам това да са твоите очи.