Купувам си спомени на килограм, разменям ги за шепа сълзи.
Изброих
гнева в страха на елените.
Търся познати ноти, затварям очи. Губя се в
петолинието.
А там лежи труп на изхабени души.
Вдъхвам си живот с всеки изминал
тон: по-нова, по-добра.
Чакам. Не се
отказвам.
Отвращавам се от думи, но имам само тях.
Но имаш само тях и не ти
отиват.
Времето ме преследва показва се
от ъгъла.
Предупреждава ме, че няма смисъл да бягам.
Искам да изчезна във
втората пресечка,
във втория дубъл, втория куплет.
Искам да изчезна във втория
шанс, ще ми го дадеш ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар