Празни са ти думите, обещанията, усилията, мислите, мечтите и най вече празни са ти очите. Сам си изтрил всеки един цвят, следите от гумичката личат. Остави себе си в дъното на раклата и там забрави кой си. Скиташ се изгубен и как личи нещастието ти. Спъваш се в камъни, а строиш замъци. Скоро кралете се прибират и ти не ще си вече господар. За душа оставил си Сахара, а очите ти са локви. Бих протегнала ръка, но разрухата ти ми е безразлична. Тъгата започва те задушава. Давиш се в собствените си съжаления, а дивана събрал е вече прах. Изпито е виното, изпушени са цигарите, нарисувани са картините, парфюма изветря. Заливам те с бензин, паля кибритената клечка. Празно, отломки от някогашен човек висят по стените. Празна, безцелна, изпита, сдъвкана сянката ти обикаля улици от смях.
Празно. Празно.
В теб няма нищо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар