Диета.

Водовъртеж от думи, хаос от докосвания и безчувствени целувки. Опитвам се да заключа спомените си в буркан. Нощем в мрака щом не ме гледа никой ще отворя хладилника и ще гребна с лъжица.

Днес ми се падна спомена за първата ни снимка заедно, странно вкуса се смеси със спомена за последната ни целувка. Горчи ми, горчи всяко отваряне на хладилника. Качвах килограми обреченост, а процента на надежда намаляваше. Кантара изписваше: отчаяние. От месеци не мърдах. Забих поглед в чинията сипах си меланхолия, подправих я с безсилие. За десерт си ям сълзите. От мен се носи аромат на ненабрани череши. Мога да те храня с усмивки, но имаш апетит за болка. Докато не сдъвчи и последната ми жила не си тръгна. Погледнах ръцете си в белези от неизпълними мечти, едвам вдигат вилицата. Заших им значки с надписи:НЕ яж! Но ето ненаситих се на останки от желания за вечност. Пия гибелта си , на малки глътки, да не се напия. Преглъщам и като буца в гърлото засяда спомена за очите ти. Какво клише, каква баналност. Очите – поглед към душата. А твоите едни черни, прогнили, гнездо на гарвани. В тях видях повече цветове от най-ярката дъга. По миглите ти избродирах щастие, а във веждите ти летяха пеперуди. Един ден гръмотевиците от зениците ти прогониха рая и по миглите ти нищо не остана. Търкулнаха се две сълзи и измиха всяка усмивка.

Тръгвам си от кухнята В леглото ме чака чай от липа с дъх на безнадеждност. Изстинал е. Както всичко наоколо.