творение

Паля ти картините в галерията. Смело рисуваше с пръсти по платното, смело рисуваше света върху гърба ми, а заключени бяхме в ателие. Барселона и Женева изглеждаха нищожни пред архитектурата на нашата любов. Или да кажа на моята. За твоята нищо не разбрах. Разбрах само, че обещанията са празни бутилки с вино. Недопушени цигари, петна от кал върху бялата покривка. Попивах восъка с устни, сега нямам нужда от слънце. Въздуха тежеше от копнеж, сега тежи от молитви. Гравитацията не съществуваше - носехме се безтегловни, сега се оковах за пода. Събуждахме се с цветя в косите, сега останаха увехналите надежди. Къпехме се в мед и боготворях всеки инч от умореното ти тяло, сега се къпя в изгнили праскови. Обличах те в блянове, в брендито на джентълмен, сега молците ми ядат палтото. На пиано по-добър от Шопен беше, сега с воя на вълците се сливам. В стаята се носеше аромата на разцъфнала нежност и къпини, а днес остър мирис на немощ и разочарование ме удря в сетивата.

Обезобразих си лицето, не за да спра да съм красива, а да ме съжаляват. Художникът създаде най-големият си шедьовър – падението на човешката душа, вдъхновен от илюзията на едно момиче за любов.